Ситуация на емигрантите в приемните страни Гърция

Български доклад

След смяната на режимите в началото на 90-те, Централна и Източна Европа генерира емиграция. България не прави изключение в това. Според преброяванията на населението през 1992 и 2001 г., населението на България е намаляло с около 6 %. Повече от 1/3 от този брой е вследствие на международната мобилност на българските граждани. Общата емиграция за този период се равнява на 196 хиляди души, т.е. средно около 22 хиляди емигрират всяка година. Въпреки забраната за свободно движение по време на Студената война, емиграцията не е нов феномен в България. Според различни мнения, повече от 900 хиляди души са имигрирали от България преди 1945 година, а икономическата емиграция между Първата световна война и Втората световна война се равнява на 125 хиляди души. В същото време България е приела повече от 800 хиляди души. След 1945 г., на базата на двустранни споразумения между България и Турция, около 680 хиляди етнически турци са мигрирали от България. Съгласно различни двустранни споразумения, български граждани са наети на работа в Централна Европа, Република Коми в бившия Съветски съюз, в Северна Африка и т.н.

Дестинация на българските емигранти
Водещите дестинации за потенциалните заселници са страните-членки на Европейския съюз (включително и 10-те новоприети страни-членки през 2004 г.) и Швейцария, както и САЩ и Канада. Около ¾ от потенциалните емигранти от България са ориентирани към тези две дестинации. Желанието за заселване в Западна Европа и Централна Европа нараства- респективно от 53,9 % до 70,1%, докато тези, които желаят да се заселят в САЩ и Канада намаляват до 10% през 2003 г. При едно по-внимателно вглеждане, информацията показва, че освен атрактивните за емигрантите дестинации като Германия (28% потенциални заселници) и САЩ (22%), се наблюдава определено предпочитание към средиземноморските страни – Испания (12%) и Гърция (9%). В същото време Турция не е сред основните дестинации.
България, поради своята пряка и дълга граница с Гърция, за разлика от други балкански страни има това географско предимство. Няма никакво съмнение, че много българи пребивават в Гърция незаконно докато успяват да заработят изпратят в родната си страна пари. Международната организация по заетостта в Женева дава потвърждение на тези тенденции:
Гръцките власти, между 1989 и 1998, са издали около 33 000 разрешителни за престой на български граждани. Близо 2/3 от тях са издадени между 1994 и 1998 г. Между 1995 и 1998 г., малко над 2/3 от разрешителните са издадени на жени. Разрешителните за престой са валидни една година, но могат да бъдат подновявани ежегодно за период от две до пет години. След пет години законно пребиваване и заетост, чужденецът може да поиска разрешение членовете на семейството му да бъдат допуснати в Гърция. Има и двойно броене. Колко от българските граждани, на които е било издадено разрешително за престой в Гърция все още живеят там и колко са се върнали в България е неизвестно.
Географското предимство за българите относно гръцката граница е голямо когато се вземе под внимание статистиката. Много жени, невъзможно е да се прецизира с точност, се захващат с работа, която техните съпрузи не биха вършили.  Добре обучени български мъже имат по-добри работни позиции на разположение в България.
Според доклада на Международната служба по заетостта в Женева:
¾ от българските емигранти са жени, 4/5 са над 30-годишни (и обикновено под 50-годишни) и 1/5 имат образование над завършено средно училище. 34 процента са омъжени, но малцина съпрузи са били в Гърция.  4/5 запоследно са работили в публичния сектор в България, само 5% никога преди не са работили. По-голямата част, изглежда, са работили различни занаяти, работили са в сектора на търговията или са имали професии като счетоводители или социални работници.